Това, което току-що се случи във Франция, е изумително

Крайната десница беше пред вратите на властта.

В първия кръг от гласуването на 30 юни Националното рали на Марин льо Пен беше първо с 33 % поддръжка, надминавайки повече от половината локални надпревари. Тъй като партията се очакваше да не доближи безусловно болшинство, Франция беше в полуда от спекулации и безпокойствие. Водещият претендент на National Rally, 28-годишният Джордан Бардела, настоя, че ще се съгласи да стане министър-председател единствено в случай че има Народното събрание зад тила си. Според доказателствата от социологическите изследвания той изглеждаше в добра позиция да изиска мандат.

Но вторият тур в неделя го потвърди, че бърка. Г-н Бардела освен не съумя да завоюва премиерския пост; партията му е на трето място със 143 места. Макар и уголемение от предходния брой от 89, това беше надалеч от това, което беше проектирано единствено преди дни. Коалицията на президента Еманюел Макрон, която изоставаше през цялата къса акция, подцени упованията да заеме второ място със 168 места. Най-голямата изненада беше кой влезе първи. Левият Нов национален фронт, коалиция от четири партии, събрана небрежно преди тези избори, се очерта като най-голямата мощ със 182 места.

Това е в действителност удивително резултат. Чрез замайващ акт на групова отговорност крайната десница беше спряна. Но Франция не е внезапно оправена. Тъй като никоя група не заема повече от една трета от 577-те места в Народното събрание, предстоят проблеми. Крайната десница, въпреки и осъдена, е в по-силна позиция от всеки път, командвайки възходяща изборна коалиция и почтено позиционирана за президентските избори през 2027 година Но Франция, на фона на прагматичното съдействие сред партиите и въодушевената опозиция от гласоподавателите, завоюва брилянтна пролонгация.

Сътрудничеството сред съперниците на National Rally беше централно за обрата. След първия кръг над 200 претенденти на трето място от Новия национален фронт и обединението на господин Макрон се отдръпнаха, което разреши на други претенденти да се класират без триумф. В това, което водачът на Зелените Марин Тонделие назова „ нов републикански фронт “, кимайки към традицията френските гласоподаватели да се сплотяват, с цел да осуетят крайната десница, гласоподавателите бяха помолени да поддържат всеки, който може да победи претендента на Националното рали.

седем от 10 останаха -крила се оказаха за претендента срещу Льо Пен, като множеството други се въздържаха. Фронтът се държеше по-слабо в дуелите сред левицата и партията на госпожа Льо Пен: към половината от последователите на господин Макрон поддържаха левицата, а всеки шестима гласоподава за крайната десница. Резултатът обаче беше ослепителен. Място след място мощната позиция на крайната десница не беше задоволителна, с цел да преодолее обединените си съперници.

Силата на тази готовност беше изключително забележителна, като се имат поради смесените послания от държавното управление фигури. В дните след първия тур лагерът на президента се раздели сред тези, които приканиха да се гласоподава за всеки претендент, който е срещу Льо Пен, и други, които отхвърлиха да се отдръпват в интерес на „ Непокорена Франция “ на Жан-Люк Меланшон – най-голямата и най-радикална мощ в света отляво. Мнозина от дясноцентристите приканиха гласоподавателите да блокират както господин Меланшон, по този начин и госпожа Льо Пен, подкопавайки внушението, че главният въпрос е да се спре крайната десница.

Новият национален фронт надалеч не е обединен. Г-н Меланшон – който няма място в Народното събрание – има бурни връзки с лявоцентристите социалисти и зелените, както и с комунистите, които всички ще желаят да избегнат неговото водачество. В неделя вечерта левоцентристки фигури в този лагер показаха нуждата от по-широк разговор и смяна на политическата просвета, като към този момент намекнаха за доближаване с господин Макрон и разединение с по-радикалната левица. Новият национален фронт, с едвам миг да се наслаждения на триумфа си, може скоро да стартира да се разцепва.

И въпреки всичко казусът е по-дълбок от пререкания сред партиите. Докато крайната десница беше спряна - както беше преди във Франция - тя към момента напредна доста. На парламентарните избори партията исторически се е представяла едва заради слабите си локални корени: през последните десетилетия тя имаше единствено шепа депутати. Сега има 143, исторически връх. Тя ще се бори на президентските избори през 2027 година от доста по-силна насочна точка, в това число посредством разширение на поддръжката си в главния десен електорат.

Тази поддръжка е забележителна. От 2022 година насам National Rally — която от дълго време има мощна база измежду чиновниците — съвсем удвои поддръжката си измежду чиновниците с бели якички, по този начин наречените експерти от междинен сан и топ мениджъри. Гласуването му към момента клони към хората с ниски приходи и по-ниско обучение, само че се повишава най-бързо измежду тези, които печелят над 3000 евро на месец. Неговите по-нови известия – систематизирани от предлагането на господин Бардела „ да се възвърне редът в обществените сметки, както и по улиците “ – намират отзив у притежателите на жилища и хората със междинни приходи. Възходът на партията произтича не от протест на работническата класа, както някои биха го помислили, а от поддръжката на разширяваща се част от френското общество.

В Испания предходната година необятна лява коалиция се насочи към далечния вярно, като предизвестява против реакционната опасност и предлага действителни материални облаги на личните си поддръжници. Но заради същата причина вотът против Льо Пен е цялостен с несъгласия. Левицата остро се опълчи на господин Макрон освен във връзка с икономическата политика, само че и по въпросите на идентичността и граничния надзор. Със сигурност предстоят още конфликти.

Освен облекчението, същинският резултат от тези избори е запушване. Новото Народно заседание ще бъде още по-объркано от предходното, като господин Макрон евентуално ще бъде изкушен да играе бързо и разхлабено със съюзи, с цел да укрепи престижа си. Решението му да свика предварителни избори не беше злополуката за неговото президентство, както изглеждаше. И въпреки всичко загубата на 77 места не беше демонстрация на политически талант и Народното събрание в този момент е извънредно фрагментиран. Г-н Макрон към този момент отхвърли оставката на своя министър председател Габриел Атал. Не е ясно какво следва.

Но едно е несъмнено. Благодарение на една енергична акция - и здравословна доза еластичност - Франция няма да получи крайнодясно държавно управление. И това е мотив за празнуване.

@broderly) е създател на „ Внуците на Мусолини: Фашизмът в модерна Италия “.

The Times се ангажира да разгласява на редакторът. Бихме желали да чуем какво мислите за тази или някоя от нашите публикации. Ето някои. А ето и нашия имейл:.

Следвайте раздела за мнение на New York Times по отношение на,,, и.